Контрол на достъп - основни понятия

Системите за контрол на достъп осъществяват пропускателния режим чрез различни съвременни технологии за оторизация- RFID и биометрия. При това, те не само отчитат събитията, но и взимат решения в реално време. Това дава възможност, с дефиниране на определени правила за достъп до обекта ( както като цяло, така и в определени негови зони и помещения), за дадено лице, или група хора, да отпадне необходимостта от физически контрол на входовете и изходите на контролираните помещения, да се осъществява пълен контрол, а при необходимост и статистика върху присъствието (отсъствието) на персонала, работното време, началото и края на работния ден.

Процесът на идентификация, т.е. разпознаването на посетителя (потребителя) и разрешението му за достъп в дадено помещение, или зона, е важен момент, от който зависи избора на структурата, функционалните възможности, надеждност и работоспособност на системата за контрол и управление на достъпа.

Най-широко разпространение са получили следните методи на идентификация:

1. Използване на механичен ключ - обичайната система за пропускане.
2. С набиране на код от кодова клавиатура.
3. С различни видове карти, или ключодържатели, на които е нанесен код, за разчитане от специално устройство - четец.
4. Със специални устройства, генериращи ултразвуков, инфрачервен или радиосигнал.
5. С помощта на биометрични устройства, определящи физиологичните параметри на човек - глас, пръстов отпечатък и т.н.

Основните елементи на системата за контрол и управление на достъп (СКУД) са:

1. Контролер,
2. Четец и
3. Ключ-идентификатор

Контролерът е специализирано компютърно устройство, в което се съхранява информация за конфигурацията на системата, режимите й на работа, списъка на лицата с право на достъп до обекта, както и нивото на техните правомощия.
В опростените варианти на устройството, контролерът и четецът могат да бъдат в едно.
Именно контролерът е основното устройство на СКУД, което идентифицира потребителя и дава разрешение за преминаване, ако разпознае прочетения от четеца код, като съхранен в паметта му. Контролерът може да се настрои и така, че да изисква потвърждение за взетото решение и от компютър.

Четецът извлича информацията от ключа - идентификатор. Тази информация постъпва в контролера, който взима решение дали лицето да бъде допуснато в обекта. Обикновено четците се монтират в близост до вратата на контролираната зона. В корпуса им е вградена светодиодна индикация, или дисплей, с цел визуализация на разрешаващия сигнал при успешно разпознат код, или отказ при обратния вариант.
Четците, в зависимост от използваната технология на прочитане, най-често са:

• Четец за карти Touch Memory (I Button) – контактен датчик, който разчита кода от картата при непосредствения й допир до него.
• Четецът за Proximity картите генерира непрекъснато електромагнитно излъчване на определена честота (обикновено 125KHz). При доближаване на идентификатора в зоната му на действие, произвежданото излъчване разчита информацията в картата, чрез вградената в нея антена. Получавайки необходимата енергия за работа, картата прехвърля в четеца своя идентификационен код с помощта на електромагнитен импулс с определена форма и честота. Продължителността на този цикъл е около 0,1сек. Основната характеристика на Proximity технологията е разстоянието, на което се извършва сигурното разчитане на кода. За разпространените и по-евтини четци то е 6-10см. По-скъпите модели могат да отчитат информацията от разстояние от 60-80см, до няколко метра. На такива разстояния е възможно изобщо да не вадите картата от джоба си: системата ще ви допусне в охраняваното помещение просто при доближаването ви до вратата.

Когато е нужно да се контролира преминаването и в двете направления (вход/изход) на един портал, се използват два четеца – на входа и на изхода.

За повишаване на надеждността при идентификация, освен четец, към контролера може да се включи и клавиатура за набор на персонален идентификационен код (PIN-код).

Ключът - идентификатор носи записан на него код, който след прочитане от четеца, ако бъде разпознат от контролера, приносителят му ще получи разрешение на достъп до определено ниво от охраняваната зона.
Този "ключ" може да бъде от различен материал и с различна форма – пластмасова карта с вграден чип, или магнитна лента, микро чип вграден в метален, или пластмасов корпус и т.н.
Най-често ползваните идентификатори са:

• Touch Memory ( I- Button),
• Proximity,
• Wiegand,
• Smart-карти и т.н.
• Като идентификатор може да се използват още и пръстов отпечатък, сканиране на ретината, глас.

Основните характеристики, по които се различават системите за контрол и управление на достъпа са:

    * работен режим - автономен, или мрежови ( връзка с компютър).
    * Типа на използваните четци.
    * Брой на потребителите, които са оторизирани.
    * Възможност за въвеждане на протокол на събитията.
    * Възможност за анализ на присъствието (отсъствието) на персонала, работното време, началото и края на работния ден.

Разбира се, съществуват още средства за контрол и управление на достъпа - турникети, бариери, шлюзови кабини, предверия, както и различни типове ограждения за насочване на потока посетители. Те са достъпни в разнообразни варианти и конструкции. Тяхното управление и контрол обаче, се базира на трите основни елемента - контролер, четец и идентификатор.